В петък вечер Уелс излезе в четвърфинална среща срещу Белгия в ролята, по-скоро на аутсайдер. Въпреки това обаче, тима постигна страхотна победа с 3-1 над един от фаворитите за спечелване на турнира.
В началото Белгия започна силно и поведе в резултата с попадение на Раджа Найнголан, но Драконите отговориха подобаващо, чрез гол с глава на Ашли Уилямс.
Уелс обърна мача в своя полза с гол в 55‘ на Хайл Робсън-Кану, който се обърна в стил „Йохан Кройф“ и отбеляза покрай Тибо Куртоа. Крайния резултат оформи Сам Воукс в 85‘ с мощен удар с глава, след светкавична контраатака.
Този резултат прати Уелс на полуфинал във Франция в тяхното дебютно участие на Еврофинали.
Ключът към големия им успех се крие във факта, че Уелс успяха да постигнат добър колектив в отбора и го запазват през цялото време в мачовете си, независимо от резултата. Така бе и в петък вечер, в мача срещу Червените дяволи.
Винаги са съществували съмнения относно способността на белгийците да играят задружно, като отбор. В крайна сметка силно изразените индивидуалности и неспособността на треньора да ги обедини костваха на тима участието в полуфиналите.
Играчи като Кевин де Бройне, Еден Азар и Ромелу Лукаку са сред най-добрите на Стария континент, но бяха надиграни и победени от уелските „звезди“ Сам Воукс и Хайл Робсън-Кану.
Разликата между тях се състои в това, че двамата уелсци не са в светлината на прожекторите, а те играят като едно цяло и дават всичко на което са способни за националната фланелка. Докато при белгийските играчи, като Лукаку например, се наблюдава тенденция да „изчезват“ в отделни периоди от срещата.
Азар и Де Бройне също не показаха всичко, на което са способни и в крайна сметка отбора на Колман излезе краен победител в срещата.
Побдата на Драконите бе отличен пример за това, как отборната игра на един тим е способна да надделее над механичния сбор от много играчи от висока класа.