Всеки тим, успял да спечели титлата в Англия, първоначално е изградил състава си от защитата, през халфовата линия до атаката. Дори Лестър Сити, който спечели шампионата през 2015/2016, направи това, постигайки невероятен дефанзивен рекорд. Единствено Манчестър Юнайтед и Тотнъм успяха да постигнат по-добри дефанзивни показатели през въпросния сезон.
Ливърпул играе фантастично в атака, но защо това атомно нападение не носи титли и купи ? Много просто – Висшата лига е надпревара, в която здравата защита е важна толкова, колкото и доброто нападение. Нещо, което Юрген Клоп, все още отказва да приеме за важен факт. Той все още настоява, на своето виждане, че срещи се печелят само с убийствена атака, в която нападателите често сменят позициите си, а халфовете ги „захранват“ непрестанно с пасове.
Може би в Бундеслигата това наистина е достатъчно като тактика, но не и във Висшата лига. В Англия доста повече отбори са замесени в борбата за титлата – поне 6, а освен това дори по-малките тимове имат шансове да измъкнат точки срещу грандовете. Като се има предвид опита му през първата си година, човек би очаквал, че германецът е научил уроците си и е поставил по-силен акцент върху постигането на по-добри резултати в защита. Това обаче се случи наполовина, в най-добрия случай.
Грижите на Мърсисайдци в отбрана бяха потвърдени за пореден път при заставането на Клоп начело на тима (загуба с 3-2 от Саутхямптън, равенство 2-2 със Съндерланд, след изпуснат аванс от 2 гола). През този сезон нещата станаха дори по-зле, предвид факта че тимът изпитва известни затруднения и в атака. След победата с 4-0 над Арсенал тимът е вкарал 5 гола след отправени 82 изстрела. В последния си мач срещу Нюкасъл тимът е отбелязал един гол, след отправени 17 удара, което им коства победата, след като допусна изравняване.
Някои ще кажат, че това е просто един двубой, но за съжаление подобен род резултати стават симптом в Ливърпул. Може би сега е точният момент Юрген Клоп да осъзнае, че стабилната защита е ключът към успехите с тима от града на Бийтълс.